Бенидорм.. Започвам тази публикация с предварителната уговорка, че не обичам претъпканите от туристи места, а Бенидорм не е просто претъпкан – Бенидорм е самото олицетворение на пренаселеността. Единствено в Ню Йорк има повече небостъргачи построени на квадратен метър.
Легендата около застрояването на Бенидорм, разказва как през 50-те на миналия век, Педро Сарагоса, тогава кмет на малкото рибарско селце с все по-затихващ улов на риба, чертае грандиозен план за превръщането му в мегаполис. И досущ като в комедия от ’50, ’60, 70-те на същия отминал век, пътува до Мадрид с Веспа , в опит да убеди Франко в състоятелността на начертаният от него модел, както и да разреши на шведските туристки да се наслаждават на слънчевите лъчи топлес.
Нямам представа какво са си говорили с Франко, обаче малко след това застрояването на Бенидорм започва, а на шведките е разрешено да свалят горнищата на банските за ужас на все още малко старомодните испанки.
Често възхваляван и нерядко оплюван , моделът използван при застрояването на Бенидорм е абсолютно новаторски и с поглед вперен в бъдещето и както нерядко се случва много по-оценяван навън, отколкото вътре в страната.
Решението за издигане на небостъргачи в малкото селце с шепата схлупени къщурки е продиктувано от няколко фактора. Първо: малката площ на която е застроена огромна леглова база. Това позволява по-рационално използване на терена, както и разполагането на достатъчно подземни паркоместа и зелени площи. Второ: моделът е значително по-егалитарен от всичко познато дотогава понеже позволява изглед към морето и на почти всички по-задни линии, нещо, което спира да бъде привилегия на почиващите на първа линия, по-заможни туристи.. Трето: намалява се чувствително използването на лични превозни средства. Голямото мнозинство от застроени площи се намират на не повече от 10 минути пеш от плажа.
Макар и да противоречи на логиката, със сърцевината си от небостъргачи, Бенидорм, е по-екологично отговорен от други типични модели на застрояване на крайбрежието, като заемащите огромна площ с голф игрищата си и други подобни съоръжения, комплекси. Подобни модели изискват застрояването на много повече площ, още повече пътища и като цяло повече разход на електроенергия за обезпечаване на поддръжката и нормалното функциониране на обектите. Бенидорм, от своя страна, с огромната си леглова база, поема голяма част от туристическият поток на Валенсия, като същевременно заема едва 1% от крайбрежието на автономната област.
При все цялото презастрояване, не очаквайте в Бенидорм да намерите театър или или какъвто да било вид музей. Изобщо целият дух на курорта е описан много сполучливо само в едно заглавие от Кико Янерас в списанието Jot Down като „Бенидорм, туризмът антихипстер“. Така е описан градът привличащ хиляди туристи, без блясък и с отминали отдавна от мода коктейли от джин-тоник, вечната си комерсиална музика и обилно количество кичозни дрехи.
Бенидорм, може да бъде разделен условно на три части: Централна включваща очертанията на старото селище, което от своя страна служи като събирателна точка на двата големи плажа на курорта, Леванте и Пониенте.
Централната част предлага възможност за разходка до наблюдателницата издигната в най-крайната точка на бившото селце. Пак там, малко преди наблюдателницата е и Plaza del Castell, площадче, на което обикновено може да се насладите на добра музика (почти по изключение за Бенидорм), както и на добри гледки към двата плажа.
В тази част на курорта се намира и Paseo de la Carretera вулгарно познатa и като la calle del coño. Испанците често използват coño (вагина) като възклицание и оттам и наименованието на улицата, на която поради огромният поток от хора нерядко може да се чуе „!¿coño, que haces aqui?!“ (coño, и ти ли си тук?), при случайна среща между познати.
Пониенте
Гледайки от централната част към морето, долу вдясно остава малкият кей на плажа Пониенте, който в ранните вечерни часове предлага приятнa разведряваща разходка. Дотам може да се спуснете по направените от камъни стъпала, по чиито перила са накичени множество катинари оставени от влюбените двойки минали оттам.
Плажа на Пониенте (както и този на Леванте), се отличава с много фин пясък, а дължината му е от скромните 3,1 км. и 100 метра ширина. Началото му започва от малкото пристанище и свършва в покрайнините на града. Този плаж е по-малко посещаваният от двата, а посетителите са предимно местни от вътрешността на страната.
Сравнително наскоро реформираният крайбрежен булевард на Пониенте, носи отличието за „Най-добър нов глобален дизайн“, на Музеят за архитектура и дизайн в Чикаго. Линиите на реформираният булевард са вдъхновени от морските вълни а живите цветове с които е украсен привнасят допълнителна хармония и модернистичен вид.
Леванте
Леванте е по-посещаваният плаж и тук са концентрирани по-голяма част от високите сгради, било то жилищни или хотелски. Тук са наблъскани и всички нощни барове и дискотеки, това е увеселителната част на Бенидорм. Нерядко в някой bar de copas се случва да гастролира известна медийна личност пробила си път до камерите на популярно клюкарско предаване на теле5.
Освен двата булеварда, Бенидорм предлага възможности за разходка и из вътрешността на курорта, като ще ви оставя сами да откриете многобройните магазинчета за сувенири, мода и др., както и квартала с чуждестранните барове (предимно британски). Като цяло, възможностите за забавление и релакс в града-плаж (както го наричат някои испанци) са почти неизчерпаеми. Стига да не ви пука, че през трите горещи месеца на лятото, ще ви се налага да делите този малък къс земя с още близо 400 000 посетители. Ако сте ок с масовия туризъм, Бенидорм, без съмнение има какво да ви предложи. Но дори и да мразите претъпканите от хора места, си заслужава да посетите поне веднъж тази перла на туризма тип ширпотреба – със сигурност ще е неповторимо преживяване.
За повече публикаци свързани с всичко в Испания:
Харесайте Фейсбук страницата ни!
Присъединете се към Фейсбук групата ни!
Последвайте ни в Телеграм!
SUPER E…..